Един лекар разказва студентски спомен от съветско време.

Веднъж в залата влиза възрастен професор с куфарче. От него той изважда противогаз и си го поставя. После изважда колба с някаква течност и високо, доколкото може с противогаз, обявява, че това е силно миризлива, дразнеща течност. Приканва тези, които почувстват миризмата,  да вдигнат ръка и отваря колбата. Секунди по – късно, от първия ред вдигат ръце, последвани от следващите редове. Докато миризмата достигне до автора на последния ред, на някои от първия им прилошава.

Тогава професорът сваля противогаза, взема колбата и изпива съдържанието ѝ. Съобщава на смаяните студенти, че в колбата е имало дестилирана вода и той е искал да им покаже каква е силата на внушението. Добавил, че ако беше казал, че това е силна отрова, можело е да има и трупове.

Авторът довършва:

    Сега си представете какво се случва, когато всички средства за масова информация ни говорят за смъртоносния вирус….

    Аз ще добавя - опасните ваксини, най – голямата смъртност, най – голямата корупция, климатичните промени, идващата икономическа криза и т. н. и т. н.
С голяма наслада непрекъснато вещаят ужаси.

В тази връзка си спомних един стих от Вапцаров:

Във „Викерс“ пробиват картечни дула.

Шестотин куршума в минута – за нас.

те наште корави глави ще пробиват.

Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!
...................................................................
...................................................................

Вземете за почест пред нашта епоха.

Но, моля... по тихо! Но, моля...

                                 без ропот!