Един човек живял, наслаждавал се на живота. Не бил зъл, но съгрешавал и накрая попаднал в ада. Огледал се наоколо - ужас! Грешници на грил, на скара, варят ги в казани. Навсякъде вопли и страдания...
    В този момент към него се приближава един ухилен дявол и пита:
 - Е, избра ли си вече място? 
 - Ама.... мо...мо...може ли да се избира? 
 - Може, при нас, в този Ад, е демокрация.
 - А може ли да пообиколя, да разгледам?
 - Може, цялата Вечност е пред теб!

    Тръгнал грешникът и гледа такива ужаси, неописани дори от Данте Алигиери...
 Както вървял, усетил хладен полъх и видял горичка. Навлязъл в нея и навътре ставало по - свежо и тихо. На една полянка видял приветливо изглеждащ бар. Усетил силна жажда и влязъл. Поуспокоил се и огледал наоколо.
    Плотът бил отрупан с различни напитки и мезета, край масите хората закусват, разговарят спокойно или играят на табла и други игри. Приятна, спокойна обстановка. Приближил се нашият до един човек и попитал:
 - Може ли да си взема една биричка? 
 - Разбира се, вземи каквото и колкото искаш.
    Взел той една изпотена халба, отпил - разкош, опитал мезето - блаженство! Изумен, попитал:
 - Извинете, ние тук в Ада ли сме?
 - Да, разбира се, всички сме в Ада.
 - Но, това отвън....
 - А, това отвън е за онези, които вярват в такива простотии....

         Не вярвайте на простотиите! Търсете барчето!